Постинг
22.05.2018 23:36 -
Пържени филийки а ла Сода
След сума ти часове прекарани с глава, заровена в готварски рецепти и овладяването на бобоготвенето, реших се онзи ден да правя пържени филийки.
Пиша това, за да ви кажа, че има огромно значение настроението на готвачката, дори когато изпълнява най-простата рецепта.
Така... след няколко нощни разходки до стаята на малкия (защото зъби му растат на детето), аз спала- недоспала, решавам на другия ден да изненадам семейството с пържени филийки.
Започвам аз да готвя и по добре изпитания начин, разбивам три яйца в купата. Слагам и малко кисело мляко, захар- повечко, за да са по-сладички и тайната съставка- малко сода. Ама това малко... за по-лесно и аз като Бло, реших да тръсна от пакета. Тръскам и падна повече от лъжица в сместа. "Какво пък, ще станат още по-пухкави", казах си и разбърках.
Топя хляба и потапям в нагорещената мазнина, пържа и вадя. Това повторих десетина пъти, докато не свърши хлябът.
А филийките станаха едни жълтички и пухкави, направо като от корица на списание за рецепти. Гледаш ги, миришеш ги и вкусно изглеждат, че чак и вкусно миришат. Реших да пробвам как са и на вкус. Хапнах една хапка. Абе нещо съмнително има. След толкова много захар, седят ми солени. Че чак и леко нагарчат. Реших да пробвам втора хапка, в случай, че нещо моят вкус е "издал багажа". Помислих си: "Да не е нещо от захарта", затова за всеки случай поръсих и пудра захар отгоре ѝ (на филийката). Втората хапка, направо ми "сговняса" ( и пряко, и преносно) животеца.
Тази сода в повече развалила целия вкус - ядеш и все едно отрова са ти сложили, че чак и се газираш след хапката.
Сложих ги в една чиния и разочаровано седнах до тях. Още малко и ще се разплача. И точно както "късметът" повелява, в този момент моят се прибра от работа. Гладен, гладен, ама като вълк гладен. Още не се е съблякъл и вече хвърля око към чинията. Гледа филийките и се точи.
- М- м- м...че хубаво изглеждат...- коментира той и ми намига с окото. Комплимент ми прави, че чак идва и да ме целуне, че добра работа съм свършила.
Погледнах го и му казах без свян и притеснение в гласа:
- Хич не се точи, че не станаха. И филийките като настроението ми днес - недоспали и мръчкави.
- Е, що да не стават?- подема с шеговит тон той, а през това време вече палаво мушка ръката си в чинията и отмъква една от филийките.
Аз, обаче си знам моето (кулинарно произведение) и пак повтарям:
- По-добре не ги яж.
Обаче то - момчето, дори най-гадният ориз е ял, щом е от моите ръце, за да ме подкрепя в моите кулинарни експерименти. Та и този път решен си беше да (си) пробва (късмета).
И последва незабравима сцена: Отхапва той една хапка от филийката и мигом почервеня целият. Чак очите му се насълзяват, докато дъвче. Гледа ме и мига на парцали, докато междувременно изплю деликатно отхапаното. А аз аха - аха да се захиля, обаче си седя и се правя, че не разбирам.
- Абе, жена!- подема той.- Какво им сложи, бе?
- Цианкалий. - отвръщам със задоволство и излизам от стаята.
Тези филийки даже котаракът не ги яде. А за него знаем, че е като прасе. "Оженихме ги" (т.е. аз, де) за кофата.
Така че, дами, леко със содата (и с настроението), и повече да си почивате.
Пиша това, за да ви кажа, че има огромно значение настроението на готвачката, дори когато изпълнява най-простата рецепта.
Така... след няколко нощни разходки до стаята на малкия (защото зъби му растат на детето), аз спала- недоспала, решавам на другия ден да изненадам семейството с пържени филийки.
Започвам аз да готвя и по добре изпитания начин, разбивам три яйца в купата. Слагам и малко кисело мляко, захар- повечко, за да са по-сладички и тайната съставка- малко сода. Ама това малко... за по-лесно и аз като Бло, реших да тръсна от пакета. Тръскам и падна повече от лъжица в сместа. "Какво пък, ще станат още по-пухкави", казах си и разбърках.
Топя хляба и потапям в нагорещената мазнина, пържа и вадя. Това повторих десетина пъти, докато не свърши хлябът.
А филийките станаха едни жълтички и пухкави, направо като от корица на списание за рецепти. Гледаш ги, миришеш ги и вкусно изглеждат, че чак и вкусно миришат. Реших да пробвам как са и на вкус. Хапнах една хапка. Абе нещо съмнително има. След толкова много захар, седят ми солени. Че чак и леко нагарчат. Реших да пробвам втора хапка, в случай, че нещо моят вкус е "издал багажа". Помислих си: "Да не е нещо от захарта", затова за всеки случай поръсих и пудра захар отгоре ѝ (на филийката). Втората хапка, направо ми "сговняса" ( и пряко, и преносно) животеца.
Тази сода в повече развалила целия вкус - ядеш и все едно отрова са ти сложили, че чак и се газираш след хапката.
Сложих ги в една чиния и разочаровано седнах до тях. Още малко и ще се разплача. И точно както "късметът" повелява, в този момент моят се прибра от работа. Гладен, гладен, ама като вълк гладен. Още не се е съблякъл и вече хвърля око към чинията. Гледа филийките и се точи.
- М- м- м...че хубаво изглеждат...- коментира той и ми намига с окото. Комплимент ми прави, че чак идва и да ме целуне, че добра работа съм свършила.
Погледнах го и му казах без свян и притеснение в гласа:
- Хич не се точи, че не станаха. И филийките като настроението ми днес - недоспали и мръчкави.
- Е, що да не стават?- подема с шеговит тон той, а през това време вече палаво мушка ръката си в чинията и отмъква една от филийките.
Аз, обаче си знам моето (кулинарно произведение) и пак повтарям:
- По-добре не ги яж.
Обаче то - момчето, дори най-гадният ориз е ял, щом е от моите ръце, за да ме подкрепя в моите кулинарни експерименти. Та и този път решен си беше да (си) пробва (късмета).
И последва незабравима сцена: Отхапва той една хапка от филийката и мигом почервеня целият. Чак очите му се насълзяват, докато дъвче. Гледа ме и мига на парцали, докато междувременно изплю деликатно отхапаното. А аз аха - аха да се захиля, обаче си седя и се правя, че не разбирам.
- Абе, жена!- подема той.- Какво им сложи, бе?
- Цианкалий. - отвръщам със задоволство и излизам от стаята.
Тези филийки даже котаракът не ги яде. А за него знаем, че е като прасе. "Оженихме ги" (т.е. аз, де) за кофата.
Така че, дами, леко със содата (и с настроението), и повече да си почивате.
Тагове:
Вълнообразно
Няма коментари